Веднъж млада грузинска девойка играела с чичо
си в недостоен още манастир. Мъжът се разсеял само за миг и изгубил от погледа
си девойката. Страхувайки се, че момичето ще се загуби в лабиринта от проходи,
той го повикал. Отвътре се чул отговор: Ак вар, дзиа, което в превод от грузински значи: Аз съм
тук, чичо.
Девойката се казвала Тамара, а пещерният
манастир, в който според легендата тя не се изгубила, по заповед на грузинския
владетел Георги Трети, бил кръстен Вардзиа.
900 метра е дължината на стръмните планини
Ерушети – на точно толкова се е разпрострял и храмът. Параклиси, църкви, килии,
бани, трапезарии, библиотека, хранилища – около 600 помещения са изсечени в
скалите – на около петдесет метра дълбочина и осем етажа височина. Има
водопровод, система за напояване, както и тайни входове – някои от които са
оцелели и до днес.
Перлата на Вардзиа е храмът “Успение на Пресветата
Богородица”,
чиито изключително красиви фрески като че ли по чудо са оцелели. На една от тях може да се види
легендарната царица Тамара заедно с баща си.
Това място обаче не е обикновено монашеско
поселище, това е истински пещерен комплекс. Вкопан в стените в периода 1156—1205,
в началото той изпълнява ролята на фортификационно съоръжение. Напълно скрита
от погледите, крепостта е от огромно военно значение. През подземните входове
грузинските воини можели изненадващо да се появят пред нахлулите в земите им
неприятели.
Незадълго обаче мястото изпълнява тази
изключително важна за сигурността на страната функция – при земетресението в
Самцхе през 1283 година в реката под Ерушети пада 15-метров пласт от скалите и
открива множество от помещенията, повече от половината комплекс е силно
разрушен или напълно унищожен.
Възстановена малко по-късно, после пак срината
от турците, обителта възкръсва за пореден път през 19 век. Оттогава до днес тя
е едно от най-духовните места в Грузия и притегателен духовен център за туристи
и поклонници от цял свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар