сряда, 24 април 2013 г.

Впечатляващата каменна вълна в Австралия



Гигантска петнайсетметрова вълна, истинско цунами със страховито надвиснало било – така изглежда Уейв Рок, една от най-големите забележителности на Австралия. Няма опасност да ви застигне обаче, защото… е от гранит. Когато вдигне поглед към нея, на човек му се струва, че още малко и тя ще се изсипе над главата му. Но не. Базалтовата стихия е застинала в неудържимия си порив преди повече от 25 милиона години и оттогава до днес е останала непроменена във времето и пространството.  Това впечатляващо природно творение се намира близо до неголемия австралийски град Хейдън, а защо е получила това необичайно за природна скална забележителност име, става ясно още щом попадне в полезрението. Закръглена, приличаща на издълбана вълна, формата на Уейв рок е следствие на дълбочинни процеси, които са били съпроводени с отмиването на мекия гранит от продължителна водна ерозия. Затова скалната вдлъбнатина се е наклонила настрани още докато е била под земята до положението, в което я виждаме днес на повърхността.  Дъждовните води намирали път през почвата и се стичали по камъка – и така година след година, век след век, подяждайки основата му. Милиони години. Постепенно и вятърът свършил своята работа и отнесъл повърхностния слой от почва, откривайки за света невероятната каменна атракция с дължина над 100 метра. И удивителните цветове, с които блести това природно чудо особено под слънчевите лъчи, също са дар от дъжда, който, отмивайки железния окис и карбонатните смески, обагрил скалата в жълти, червени и сиви вертикални линии. По време на дъждовния сезон водата, която се стичала от най високата част по наклонената повърхност, образувала невероятно красив водопад. В последните десетилетия обаче водата е арестувана с бариери, които я насочват към специално създадени хранилища, защото сухите месеци в по тези географски ширини са дълги и тогава за местните хора тя е като злато. Красивата гранитна стихия е една от главните атракции на Австралия и всяка години тук идват хиляди туристи, за да се възхитят на творението на най-талантливия скулптор – природата. Мястото е любимо и за почитателите на рок музиката, защото тук ежегодно се промежда фестивалът  Wave Rock Weekender.

сряда, 17 април 2013 г.

Которският залив

Казват, че Которският залив в Черна гора е един от най-красивите в света, наричат го перлата на Адриатика и със сигурност е една от най-големите гордости на черногорци. Не случайно местните се шегуват, а и като че ли наистина вярват, че Бог създал набързо целия свят за шест дни, а на седмия – спокойно, без да бърза и като вложил най-доброто, на което е способен – измайсторил Котор. Най-големият залив в Адриатическо море, твърдят учените, е бивш речен каньон, потънал в стари времена в морските дълбини. Врязан на около тридесет километра в сушата, от всички страни го “охраняват” величествени гори и високи хълмове. А
разположеният по бреговете красив средновековен град с изключителни като архитектура здания и старинни църкви е истинско бижу, от което лъха история, романтика и усещане за стари времена, като красива илюстрация, излязла от страниците на старинна приказка е. На всяка крачка от това красиво местенце човек стъпва по късчета история, а красивите цветни оазиси, разположени из целия град, носят усещане за далечна източна екзотика – прекрасни олеандри, уханни мимози, плодоносни дървета с кивита и нарове и съвсем естествено за тези географски ширини – красиви средиземноморски палми и кактуси. Няма такова място и съчетание на абсолютно несъчетаеми неща – докато долу, в града, цъфтят и пръскат аромат красиви рози, горе, по върховете на окръжаващите залива хълмове, белее сняг. Изящна природна картина, достойна за четката на велики художници и за перото на талантливи писатели. Ако не носите тези таланти обаче, нищо не ви пречи да се възползвате от възможностите на съвременната дигитална техника и да съхраните частица от тази божествена красота – очевидно създадена не набързо.

четвъртък, 11 април 2013 г.

Пълноценна почивка във вила



Моя приятелка, на която й се наложи да работи два-три месеца много усилено по един проект, почти без почивен ден и съответно се поизмори доволно, след като приключи успешно с проекта реши, че е дошло време да си почине. И понеже беше отметнала доста работа, съвсем логично се спря на по-луксозна почивка в четиризвезден хотел в курортен град, няма да казвам името и на хотела, и на курорта, за да не правим антиреклама:), само че за нещастие така се случило, че в същия момент в хотела на лагер бил и някакъв спортен отбор юноши от Чехия и познайте колко е успяла да си почине. То е било блъскане на врати, викове по коридорите, младежка работа. То даже не може и да се сърди човек, защото всяка възраст си иска своето. Проблемът е в това, че това, от което е имала нужда приятелката ми - пълноценна почивка, просто й се е разминало. Та се поразприказвахме по този повод и то е ясно каква препоръка й дадох –ако иска истински пълноценна почивка, без да се съобразява с привичките на съседи по стая – някоя малка кокетна виличка в Цигов чарк. Първо, че курортният комплекс Цигов чарк и боровата гора около него предлагат истински условия за почивка, тишина и спокойствие, и второ форматът на почивката във вила предполага ограничен брой хора, хора, които познаваме и в този смисъл може да сме сигурни, че привичките им няма да нарушават спокойствието ни. Затова, ако сте се изморили от много работа или просто ви се почива, възможно най-добрият вариант е вила в Цигов чарк с проверени приятели :)

четвъртък, 4 април 2013 г.

Дъждовните уикенди също са приятно изживяване

Имам един любим български автор на криминални романи – Богомил Райнов. Та той има един роман, който се казва “Няма нищо по-хубаво от лошото време”. Започвам с това, защото днешният ми материал ще е за това, че когато навън вали, а на такива дъждовни дни пролетта е щедра, не е задължително да се затваряме вкъщи и да не търсим общуването с природата. Всички като че ли чакаме да изпече слънцето, за да тръгнем на екскурзии и разходки в планината. А истината е, че и лошото време си носи своето очарование – за някои даже по-голямо от слънчевото. Не бива да пропускаме уикендите, които синоптиците прогнозират като мрачни и дъждовни, защото няма нищо по-приятно от свежия мирис на гората след дъжд, от разходките сред тревата, накацана от дъждовни капки, от чистотата, която лъха от природата след всеки дъжд. Разбира се, ако синоптиците предричат дъжд няма как да тръгнем на поход в планината, някак не е разумно. Но какво ни пречи примерно да наемем вила в някой планински курортен комплекс, защо пък да не е Цигов чарк :), да се радваме на спокойствието и тишината, да се радваме на красивата дъждовна гледка на планината и да правим разходки, когато дъждът поспре. Защото пролетта и лятото са кратки, и макар и понякога дъждовни, са си за предпочитане пред зимата. Е, може да прекараме уикенда с книга в ръка на верандата на някоя вила в очакване на това, дъждът да спре. Но пак е по-добре от това да си стоим вкъщи.