сряда, 2 октомври 2013 г.

Плитвичките езера



Чист въздух, прозрачна вода, която заслепява очите с тюркоазените си оттенъци, девствени гори, приятелски посрещащи туристите – със сигурност не веднъж сте чували подобни възторжени отзиви на приятели и познати, завърнали се от почивка. И със сигурност има много места по света, за които всичко, изредено горе, ще е самата истина. Но за тези, които са били в националния парк на Хърватия, знаят, че тези думи най-точно прилягат именно на това място. Знаменитите Плитвички езера неслучайно са включени в списъка със световното наследство на ЮНЕСКО – красотата и величието им са наистина необикновени.
Каскадни водоеми, тайнствени пещери и спиращи дъха водопади…
Съвсем условно може да разделим езерата на две групи – горни и долни. Във високата част на долината са разположени 12 от тях, сред тях е и най-голямото, носещо симпатичното име Козяк. Дълбочината му достига 41 метра, а площта му е 81 хектара, дълго е повече от три километра. Завършва тази висока част от Плитвичи с Големия водопад, който се спуска в обширен каньон с височина седемдесет метра. Именно в него са разпръснати долните езера.
Трябва да се отбележи, че Хърватския национален парк е забележителен не само с кристално чистите си води, но и с впечатляващата си фауна. В горите му живеят огромно количество животни – вълци, мечки, елени. А в пещерите му могат да се видят специфични видове насекоми и мишки.
Това изключително красиво място обаче си има своите строги правила. Абсолютно забранени са паленето на огньове, устройването на пикници, разходки с кучета и къпането. А посетителите се придвижват по специални дървени настилки, за да се избегне нарушаването на целостта на природния резерват.
Ограниченията са доста, но пък красотата наистина си струва.


четвъртък, 26 септември 2013 г.

Драма на фона на живописен пейзаж



Величествени планини и ледници, огледална повърхност на фиорди и изумрудени езера, изумително красиви водопади. Стрюн – община в най-северния фиорд на Норвегия – Nordfjord. Тук се намира един от най-големите и красиви водопади в света – Утигорд. Всъщност той има няколко имена. В миналото го наричали Utigardsfossen или Utigordsfossen – по названието на реката, чието продължение се явява той. В последните 30-40 години официалното му име е  Ramnefjellsfossen – тук връзката е с планината, от върха на която бурните му потоци се устремяват надолу.
Утигорд е каскаден водопад, който се захранва от водите на Ramnefjellbreen – ръкав на най-големия в континентална Европа ледник Юстедальсбреен.
Размразената ледникова вода, пробягвайки през долината, се събира в един поток, чиято ширина е около 23 метра, и достигайки до края на скала с височина 818 метра, се спуска надолу.
Три перваза я чакат на пътя. Три пъти водата с грохот се сгромолясва от планината. Най-продължителното свободно падане е 600 метра. А в края на пътя мощният поток намира пристан в езерото Lovatnet.
Някога на брега на езерото е имало селце – Лоен. Но в началото на миналия век свлачище от планината рухнало във водите на Лоен и огромна четиридесетметрова вълна унищожила всичко наоколо. Селото е възстановено малко по-нависоко. Така или иначе, през 1936 г. историята се повтаря. Почти 1 000 000 куб. м. скална маса отново се свлича от огромна височина, образувайки още по-голяма вълна. 70-метровото цунами унищожава всичко по пътя си – домове, обработваема земя, ферми. От този момент нататък хората не рискуват да се заселват около живописния водоем с драматична история. За сметка на това пък туристите не пропускат да се полюбуват на великолепната гледка на спускащите се от високо потоци. И как не – Утигорд заема 12 място в класацията на най-големите водопади в света и се явява четвъртият по височина в Норвегия - страната на падащата вода и фантастичните ландшафти.


сряда, 18 септември 2013 г.

Френският дъб параклис



В малкото френско селце Алувил Белефос расте уникален дъб. На колко точно години е, никой не знае. В 19 век споменавали цифрата 800, после дошли до извода, че възрастта му е не по-малко от 1200 години. Това със сигурност обаче е най-старото и най-известното дърво в цяла Франция. Не почтената му възраст обаче му е донесла славата, а фактът, че вътре в него са разположени два параклиса.
 Chene d'Allouville, като се казва тази забележителност, според легендата е посаден през 911 г. в чест на основаването на Нормандия. Макар че учените са склонни да вярват, че дървото е съвременник на Карл Велики.
Както и да е, с течение на времето вътре в него се оформила впечатляваща кухина. През 1696 г. местният абат решава да измери вместимостта й с… деца. :)
Оказало се, че нишата побира точно 40 малчугани. Тогава той решил да направи вътре два параклиса. Единият от тях, долният, бил посветен на Дева Мария, а другият, горният, до който се стига по стълба – на изтезанията на кръста.
Храмът на Богородица е съвсем малък – дължината му е 1.75 м, а височината – 2.29, ширината – 1.19. Трудолюбивият абат запълнил всички пукнатини в стените и закачил на тях изображения на Девата, св. Йосиф и св. Франсоа. Входът бил преграден с решетка, а над листата се появили дървена камбана с железен кръст (която за съжаление не се е съхранила до наши дни).
Разбира се, това невероятно място носи със себе си легенди и предания. По време на френската революция били правени неколкократни опити дъбът да бъде изгорен. Според разказите го спасява местен учител, който слага на него табела с надпис Храм на благоразумието.
Днес дървото има статут на историческа забележителност. Специалисти щателно следят състоянието му и непрекъснато го укрепват. А всяка година на 15 август към уникалното култово съоръжение се устремяват и местните жители, и хиляди туристи – в този ден католическата църква празнува Успение на пресветата Богородица.

сряда, 11 септември 2013 г.

Почивка след лятото, как и къде?

Както има една приказка – човек има нужда от почивка след лятната почивка. Често се случва така, че за да угодим на семейството и децата, почти не успяваме да усетим лятната си почивка. Курортите по морето са шумни и приканват по-скоро към забавление, отколкото към активна почивка. Защото за такава е нужно усамотение, непривично на лятната шумотевица. Както много пъти съм ви казвала, моят избор за една такава почивка почти винаги са Родопите. Те са очарователни! Ако харесвате есента и цветовете й пък – тук направо ще се родите! Има стотици места, където бихте могли да се усамотите и да направите една приятна почивка сред природата. Ако сте от типа хора, които предпочитат природата, при правилното време има стотици страхотни места за палатка, като например Цигов чарк. Във Велинград пък ще откриете множество хотели, вили, къщи за гости, дори самостоятелни стаи под наем, където също бихте могли да отседнете. Градът е красив и е предпочитано място както за двойки, така и за семейни почивки. Аз самата често съм се убеждавала, че дори един уикенд в планината, дори една разходка, може да ме „рестартира“ от градския живот и да ме зареди с енергия. А на прага на зимата, това лично на мен ми се струва доста важно :) И както може би предполагате, вече съм решила къде да отскоча тази есен – в едно много приятно родопско селце – Дорково и едно красиво еко-селище, намиращо се там, от което и преди съм оставала много доволна. Пожелавам и на вас, ако решите да се отдалечите някъде от градския шум – да си прекарате страхотно, да отпочинете и да се подсилите!

понеделник, 9 септември 2013 г.

Художествена галерия, изсечена в хребетите

Днес потегляме към Китай, за да посетим една изключително интересна изложба под открито небе със стотици хиляди старинни експонати, която няма аналог по света. Родината на скалните барелефи - така наричат стръмните склонове на хълмовете в китайския окръг Дацзу. Още през 7 век местните резбари, славещи се с майсторството си в целия район, слагат началото на тази удивителна скулптурна експозиция, изсечена в планината. А по-късно, в периода 10-13 в., на скалите Дацзу се появява уникален комплекс с повече от 50 000 скулптури на религиозна и светска тематика, разпръснати в цялата област – общо тези мини изложения наброяват 75. И това, което е най-интересно и необичайно – тук съвсем безпроблемно съжителстват статуи, отнасящи се към три различни учения – будизма, даоизма и конфуцианството. Майсторски направените фигури поразяват с изтънчената резба, с изискаността и красотата си. Като живи пред хората се явяват каменните божества – и лицата им изглеждат досущ като човешки. А разнообразието от сюжети е истинска илюстрация към летописите на живота в Китай в тези далечни времена. Най-известната фигура от всичките е Нирвана Шакямуни - 31-метровият Буда като че ли е полегнал за минута в скалната ниша и е заспал. Комплексът от каменни релефи се състои от четири части – в планините Бейшан, Наншан, Шименшам и комплексът на връх Баодиншан, от своя страна делящ се на два обекта, разположени в долините Дафоуан и Сяофоуан. В Бейшан покрай каменните статуи могат да се видят и повече от 100 000 йероглифа. Надписите започнали да се появяват още в края на 9 век, а били “дописани” по-късно - във втората половина на 12-ото столетие. Тези плочи с древни писания са не само удивителен образец на калиграфията, но и безценни исторически документи.

понеделник, 2 септември 2013 г.

Куполът над скалата на Храмовия хълм

Когато се отвори дума за ислямските светини в Йерусалим, то първо се споменава третото по големина мюсюлманско светилище – джамията Ал Акса и след това разположената близо до нея Кубат ас Сахра. За втората ще говорим днес. Кубат ас Сахра е красив, изпълнен в сини тонове храм с яркожълт 34-метров купол с диаметър около 20 м., който толкова често показват по телевизионни репортажи, че мюсюлманите нерядко го бъркат с джамията на Омар. Куполът над скалата, както още наричат църквата, е построена през 691 г. при халиф Абд ал Малик на мястото на разрушения Йерусалимски храм и се намира в средата на архитектурния комплекс Харам ал Шариф, включващ и Ал Акса, която се е появила далеч по-рано – през 70 г. Куполът се извисява над окръжаващия пейзаж почти на 4 метра и от всички страни е заобиколен от ступи с аркади. Украсен изискано и богато декориран в зелени, сини и златисти тонове, които играят в украшенията от мозайки, мрамор, дърво, стъкло, керамика, в калиграфските надписи, съдържащи формулите на монотеизма и Корана. Градините, изобразени по стените, както и общата цветова хармония, трябвало да напомнят на молещите се за рая. А повтарящите се изображения на две корони – византийската и сасанидската – да символизират победата над двете империи – Византия и Персия. На фасадата в различни вариации е написана шахада – прослава на Аллах и на неговия Пророк Мохамед. А вътре в джамията се намира скалата, която е дала името на мястото – на нея, както гласи преданието, стоял ковчегът на завета, с който Мохамед се възнесъл на небето и с който започнало сътворението на света. Именно на тази скала Аврам бил на път да пожертва сина си Исак. Днес от цял свят към това свято място се стичат поклонници, за да видят с очите си отпечатък от краката на Мохамед и три косъма от брадата му.

понеделник, 26 август 2013 г.

Християнаският манастир в сърцето на Синайската пустиня



Египет, 1570 метра надморска височина, Синайският полуостров - в подножието на планината, носеща същото име, се намира най-древният християнски манастир, наречен в чест на една от най-известните мъченици – света Екатерина.
Основано още през 4 в., отначало мястото било посветено на Пресветата Богородица. Три века след полагането на основите му обаче на монасите се появило видение, в което им било казано да се качат на върха на планината Синай. Когато се стигнали горе, те намерили мощите на мъченицата – Екатерина била наказана заради отказа си да се отрече от християнската вяра, но след изпълнението на присъдата тялото й изчезнало. Така тя става патрон на храма.
За цялото време, през което е съществувала, светинята никога не е прекратявал своето действие, нито веднъж не е била разграбена, нападната или повредена. Мощните крепостни стени са построени в началото на 6 в. и стоят там и до ден днешен.
Освен с изключителната си виталност и старинност, мястото е уникално и представлява интерес за посетителите и с редица други неща.
На територията му расте така нареченият горящ храст, в чиито пламъци според преданието Бог е разговарял с Мойсей. Днес храстът се намира на високо и достъпът до него е силно ограничен – което обаче не пречи на най-ревностните поклонници да стигнат до него. В близост до растението има стена, между камъните на която вярващите оставят листчета със своите желания.
В очертанията на храмовия комплекс се намира и Кладенецът на Мойсей. Мястото, на което според Библията пророкът се среща със седемте дъщери на мадиамския свещеник. И днес кладенецът е жив и снабдява с вода храма.
Изключително впечатляваща е и библиотеката на манастира –  в нея има запазени изключително ценни ръкописи, твърди се, че по нищо не отстъпва на книгохранилищата на Ватикана.
В Света Екатерина” се намират и някои от най-древните икони в света. 12 от тях се смятат за изключително стари и редки – изографисани с восъчни бои. От всичките 2000 икони само 150 са изложени и могат да бъдат видени от посетителите.