Християнаският манастир в сърцето на Синайската пустиня

Египет, 1570 метра надморска височина, Синайският полуостров - в подножието на планината, носеща същото име, се намира най-древният християнски манастир, наречен в чест на една от най-известните мъченици – света Екатерина.

Основано още през 4 в., отначало мястото било посветено на Пресветата Богородица. Три века след полагането на основите му обаче на монасите се появило видение, в което им било казано да се качат на върха на планината Синай. Когато се стигнали горе, те намерили мощите на мъченицата – Екатерина била наказана заради отказа си да се отрече от християнската вяра, но след изпълнението на присъдата тялото й изчезнало. Така тя става патрон на храма.

За цялото време, през което е съществувала, светинята никога не е прекратявал своето действие, нито веднъж не е била разграбена, нападната или повредена. Мощните крепостни стени са построени в началото на 6 в. и стоят там и до ден днешен.

Освен с изключителната си виталност и старинност, мястото е уникално и представлява интерес за посетителите и с редица други неща.

На територията му расте така нареченият горящ храст, в чиито пламъци според преданието Бог е разговарял с Мойсей. Днес храстът се намира на високо и достъпът до него е силно ограничен – което обаче не пречи на най-ревностните поклонници да стигнат до него. В близост до растението има стена, между камъните на която вярващите оставят листчета със своите желания.

В очертанията на храмовия комплекс се намира и Кладенецът на Мойсей. Мястото, на което според Библията пророкът се среща със седемте дъщери на мадиамския свещеник. И днес кладенецът е жив и снабдява с вода храма.

Изключително впечатляваща е и библиотеката на манастира –  в нея има запазени изключително ценни ръкописи, твърди се, че по нищо не отстъпва на книгохранилищата на Ватикана.

В “Света Екатерина” се намират и някои от най-древните икони в света. 12 от тях се смятат за изключително стари и редки – изографисани с восъчни бои. От всичките 2000 икони само 150 са изложени и могат да бъдат видени от посетителите.

Новата библиотека на Египет

Кой и кога е изгорил знаменитата Александрийска библиотека, в която имало между 400 до 700 хиляди свитъка от папирус и където са работили Евклид, Архимед и други водещи учени на Античността, така и не станало известно. Единственото, което историците могат да твърдят със сигурност, е, че знаменитото книгохранилище е загинало в огъня заедно с безценните си съкровища.

2000 години по-късно обаче на мястото на едно от най-големите огнища на книжовността се появява библиотека Александрина. Съвременната сграда с нищо не напомня за славната си предшественичка. Тя е огромно футуристично здание, построено от стъкла, гранит и алуминий по проект на норвежки архитект. Строежът й е осъществен благодарение на чуждестранно финансиране и дарения, като и на отделените от правителството на Египет средства от държавния бюджет. Реализацията на мащабния проект струва над 220 милиона долара и отнема малко повече от десет години.

Сградата представлява наклонен към морето диск, част от който е скрит под водата – това дава възможност за борба с характерната за тези географски ширини повишена влажност на въздуха. Диаметърът на диска е цели 160 метра, а височината му - 32.

На облицованите с асуански гранит стени са изсечени графеми от 120 писмени системи, известни на човечеството.

Хранилището на библиотеката побира над 8 милиона книги – към момента те са само половин милион, сред тях и безценни арабски манускрипти.

Читалнята е с площ 70 хиляди кв. м, разположена е на 11 каскадни нива и побира 2000 души.

Има конферентна зала, три музея, планетариум, библиотека за хора с увредено зрение, за деца и юноши, художествени галерии и специализирано ателие, което се занимава с реставрация на ръкописи.

Пещерният манастир на Грузия

Веднъж млада грузинска девойка играела с чичо си в недостоен още манастир. Мъжът се разсеял само за миг и изгубил от погледа си девойката. Страхувайки се, че момичето ще се загуби в лабиринта от проходи, той го повикал. Отвътре се чул отговор: Ак вар, дзиа, което в превод от грузински значи: Аз съм тук, чичо.

Девойката се казвала Тамара, а пещерният манастир, в който според легендата тя не се изгубила, по заповед на грузинския владетел Георги Трети, бил кръстен Вардзиа.

900 метра е дължината на стръмните планини Ерушети – на точно толкова се е разпрострял и храмът. Параклиси, църкви, килии, бани, трапезарии, библиотека, хранилища – около 600 помещения са изсечени в скалите – на около петдесет метра дълбочина и осем етажа височина. Има водопровод, система за напояване, както и тайни входове – някои от които са оцелели и до днес.

Перлата на Вардзиа е храмът “Успение на Пресветата Богородица”, чиито изключително красиви фрески като че ли по чудо са оцелели. На една от тях може да се види легендарната царица Тамара заедно с баща си.

Това място обаче не е обикновено монашеско поселище, това е истински пещерен комплекс. Вкопан в стените в периода 1156—1205, в началото той изпълнява ролята на фортификационно съоръжение. Напълно скрита от погледите, крепостта е от огромно военно значение. През подземните входове грузинските воини можели изненадващо да се появят пред нахлулите в земите им неприятели.

Незадълго обаче мястото изпълнява тази изключително важна за сигурността на страната функция – при земетресението в Самцхе през 1283 година в реката под Ерушети пада 15-метров пласт от скалите и открива множество от помещенията, повече от половината комплекс е силно разрушен или напълно унищожен.

Възстановена малко по-късно, после пак срината от турците, обителта възкръсва за пореден път през 19 век. Оттогава до днес тя е едно от най-духовните места в Грузия и притегателен духовен център за туристи и поклонници от цял свят.

Руническите камъни в Йелинг – неми свидетели на хилядолетна история

Езичество и християнство. Едва ли ще ми повярвате, ако ви кажа, че има кътче, където тези две религии, винаги намиращи се в противоборство, живеят кротко и мирно една до друга, при това скрепени с фамилна връзка. Да, има и днес поемаме натам - в Дания, в едно малко селце, носещо името Йелинг, вече десет века стоят два рунически камъка – единият е езически, а другият – християнски. Точно по средата на две могили с плоски върхове е разположен големият каменен къс, висок почти два метра и половина и тежащ около 10 тона. На него е гравиран надпис, от който става ясно, че е поставен от крал Харалд, завоювал цяла Дания и Норвегия и въвел датчаните в новата религия, най-вероятно в чест на победата. Паметникът е посветен на родителите на славния владетел – баща му Горм и майка му Тира. На югозападната страна на скалния къс се намира и най-ранното в скандинавската история описание на Христос. Смята се, че този блок е установен на сегашното си място в периода 953 и 965 г. като своеобразно свидетелство за раждането на Дания. Не е известно с абсолютна точност къде е било първоначалното положение на другия - малкия рунически камък, датиран около 955 г. Днешното си положение той заема през 1630. Неговият надпис ни информира, че е поставен от крал Горм, който пък го посвещава на жена си Тира. Да, вероятно познахте героите от първия, това са родителите на Харалд и съвсем логично този артефакт, принадлежащ към един по-ранен период, е свидетелство за годините, предшестващи приемането на новата религия по тези ширини. Днес към това място с многовековни спомени се стичат хиляди туристи – не само защото могат да видят двата каменни блока, а защото тук е съхранен един уникален мост – мостът между традиционните скандинавски вярвания и това, което е дошло на тяхно място.