Талампая – царството на динозаврите

Между два планински хребета в Аржентина, в централната и западната част на Ла Риоха, е разположен парк, удостоен с високата чест да бъде включен в списъка със световното наследство на ЮНЕСКО. Националният аржентински парк Талампая – място, където повече от 200 милиона години назад по протежението на реката, носеща същото име, спокойно се разхождали динозаври.

Паркът е създаден през 1975 година, но първоначално е функционирал като резерват и е имал статут на защитена и почти недостъпна за туристи зона. През 1997 година обаче статутът му е променен и мястото се превръща в национална атракция и любима дестинация. На площ от 2150 кв. м и средната височина 1500 метра над морското равнище, в полусух климат, с изключително широк температурен диапазон, вариращ от +50 до -10 градуса, при яростни ветрове през есента  и проливни дъждове през лятото, природните стихии са създали едно изключително красиво място с уникален и неповторим ландшафт. И като допълнение - многобройни каменни блокове и скали, покрити с петроглифи – древните рисунки на местните племена. Фигури на животни и хора, абстрактни изображения, които придават на мястото още по-голяма тайнственост и изключителност.

Най-голямата част от каменните блокове се намират в Изгубения град и впечатляват не само с начина, по който са струпани, но и с причудливите си форми. На моменти даже изглежда, че и пясъкът е придобил необичайни очертания.

Друга забележителност, която задължително трябва да посетите, са вкаменелостите в коритото на река Талампая. Тук са намерени останки от най-стария динозавър, живял на Земята преди повече от 250 милиона години, както и от костенурки, които са пребивавали малко по-късно по тези места.

Не по-малко впечатляващ с величествения си вид е и каньонът, носещ името на парка – височината на стените му е 143 м, а ширината в най-тясната му част надвишава 80 м. Именно там се намира и местната ботаническа градина, в която виреят много ендемични видове – кактуси и различни храсти.

А ако решите да се запознаете с представителите на местната фауна – няма нужда да се спускате в кариерата. Патагонски зайци, сиви лисици и кръжащи в небето андски кондори може да видите и на върха.

Цветното шоу на Лондон – достойно за крале

Всяка година през май в английската столица се събират най-добрите дизайнери и градинари, за да участват в най-известното и зрелищно шоу за цветя - Chelsea Flower Show. Събитие, на което се чертаят тенденциите в ландшафтния и градински дизайн и се представят най-новите сортове растения.

Началото на тази традиционна среща е поставено още през 1862 г. Отначало тя се организира от кралското градинарско общество и се провежда в Кенсингтън гардън, а през 1888 година е преместена в самото сърце на Лондон – Темпъл гардънс. През 1912 г. обаче се налага нова рокада – за да се освободи място за международната кралска градинарска изложба, събитието е преместено в Челси. Идеята е била да се проведе там еднократно, но мястото се оказва толкова удачно, че се превръща в постоянно.

Днес Chelsea Flower Show е изключително популярно сред любителите на цветята. Над 160 000 души го посещават всяка година. Броят на желаещите обаче да видят този цветен рай далеч надвишава възможностите на изложението, тъй като площта, на която се провежда, е ограничената, затова билетите се купуват година напред.

Преди официалното откриване шоуто се посещава от членове на британското кралско семейство. Още два дни е открито за членовете на Кралското дружество на градинарите. И чак след това идва редът на простосмъртните, желаещи да видят цветната приказка.

Строго жури оценява работата на дизайнерите в няколко категории – паркове, вътрешни дворове, градини на поколенията.

Покрай всички останали състезания се избира и цвете на годината, награждават се най-добрите овощни култури и дървета, флорални композиции и експонати, представляващи научен интерес, че даже и фотографии и рисунки по темата.

С две думи – истински празник на флората, сътворен от талантливи аранжори и градинари. Ако искате да го споделите, първата възможност е през май следващата година – има теоретична възможност билетите все още да не са изчерпани! :-) Така че дерзайте! J

Западните Родопи

Много очарования криете нашата страна - толкова много красиви кътчета, планини, местности, спиращи дъха панорами... Лично на мен обаче най-много ми допадат Западните Родопи и поне веднъж в годината се старая да си извоювам една, ако ще и кратка почивка със семейството ми там.

Обикновено почиваме в някои от многото хотели в Цигов чарк , а както си личи от заглавието на блога ми - и във вили. Наоколо има много забележителности - язовир Батак, крепостта Цепина, пещерата Лепеница, Белмекен. Аз естествено отдавна съм разгледал всички и сега най-вече се наслаждавам на природните забележителности. Обичам походите в планината, а също и колоезденето там. Наскоро посетих резервата Беглика, изкачих и третият по височина връх в Родопите - Голяма Сюткя (2186 метра).

Много може още да се говори за тази необятна планина, и то дори да се ограничим само в западната й част. Ходил съм неведнъж и в Рила, Пирин, както и в източните Родопи, но западните си остават най-близки и достъпни с автомобил за мен, а и там се чувствам най-добре.

Препоръчвам ви ако досега не сте ходили там, да намерите един свободен уикенд и да заведете семейството си - със сигурност ще им хареса и ще си прекарате невероятно. 

Йоркширският парк на скулптурите

Мотото на днешната статия е “оставаме”. Няма да правим дълги преходи в търсене на красиви места, защото те във Великобритания са достатъчно много - оставаме тук, при гения на архитектурната и творческа мисъл, на едно място, където модерността на съвременното изкуство и природата съжителстват в пълна хармония.

В сянката на величествени дървета, сред които припряно се движат не само посетители, но на воля се разхождат и овце, агнета, кучета, е разположена най-голямата открита галерия на изкуствата в Англия –паркът на скулптурите в Йоркшир.

Тук, в едно типично английско селце, се е случило нещо необичайно – на едно място са се събрали на пръв поглед несъвместими и взаимно изключващи се неща, ултрамодерните тенденции в пластичното изкуство и пасторалния пейзаж на стара Англия.

На 500 акра се е разгънал парк, в който освен вековните дървета и традиционни постройки от 18 век, от 1977 започват да се разполагат и изложби на британски и чужди скулптори и го превръщат в притегателно за туристи и артценители място. Всяка година тук идват над 250 000 посетители, които освен че задоволяват глада си за качествено съвременно пластично творчество, се наслаждават и на чудесната природа, в която като същи собственици напето се разхождат канадски гъски и всякакви други живинки, а по брега на езерото прелитат чапли.

На зелените морави на живописния парк пък, сред цъфтящите азалии и рододендрони, са застинали творбите на Хенри Мур, Барбара Хепуърт, Денис Опъргейм, Софи Райдър и други известни майстори на триизмерното, а от време на време на гости им идват образци и на други съвременни творци.

Така през 2011 година в галерията без стени се появяват работите на Жаум Пленс. Всички те са прозрачни и ако попаднете тук привечер, може да ви се сторят като разхождащи се в старинния лес призраци. Леките и въздушни работи на прочутия каталунец са изработени изключително оригинално – от букви , геометрични фигури, мрежа или набор от съвсем случайни елементи – и се вписват невероятно органично в заобикалящата ги природа, причудливо играейки си със светлината и пространството.

Saint Ivan Rilski monastery in Bulgaria

If you visit Bulgaria and you only see the seaside, you’ve missed all the fun. The real magic of our old country is lying in the mountains. Not only the views are breathtaking and you see the nature’s beauty grown by itself, but you can also stumble across some of the most important places of our history – such as the monastery complex “St. Ivan Rilski”, located in Rila mountain. The monastery is one of the national symbols and still holds the spirit of generations of intelligent, caring, hospitable, and strong people. The monastery is also in UNESCO’s world heritage list.
Rila Monastery was burned to grounds several times, but there were always volunteers to rebuild it, such as the self-taught architect Alexy Riletz, who in his lifetime rebiuilds and strengthens the monastery three times in the course of 50 years. The monastery has also sheltered many of Bulgaria’s prominent heroes and leaders of the Bulgarian National Revival through the ottoman rule in Bulgaria.
That makes the monastery not only a relic for Christians, but a very special place for any Bulgarian. The last time I went there was a year ago and I plan to visit it this autumn also. Being so high in the mountain, the air is fresh and mixed with the energy and sanctity of the place, I feel great after each visit. Donations are common to the monastery – this is the way it supported itself through the centuries and even today there are people like Svetlio Kantardzhiev, Violeta and Zlatka Georgieva who make monetary donations or donate objects for the museum parts of the monastery complex.
 If you climb up to visit the Rila Monastery, do not miss the Seven Rila Lakes also. They are not part of our history or culture, but a natural phenomenon. I guarantee you that this place will be among the most beautiful you will enjoy in your lifetime.

Лондон Сити Хол

 От непристъпното леговище на Хайредин Барбароса, прочутия османски пират, от когото са треперели флотилиите на мощни империи, днес правим остър виртуален завой и поемаме към стара Англия. Към столицата й и към една от най-необичайните и демократични сгради, които светът познава – на кметството. Ако я наречем внушителна и впечатляваща, ще сбъркаме, ако я определим като разкошна и тържествена, каквито са повечето архитектурни забележителности в Лондон, също ще сме далече от истината. Тя е рационална, съвременна, дълбоко промислена и много, много екологична. Е, ако трябва да бъдем съвсем точни – и малко парадоксална. Известните със своя консерватизъм англичани в началото на новия век решават да издигнат нова сграда за кметството си и известният по цял свят с оригиналните си творчески идеи сър Норман Фостър построява на южния бряг на Темза необикновено здание, което днес е символ на демократичност и достъпност – Лондон Сити Хол.

Най-необичайното в това архитектурно бижу е формата. И като всяко нетрадиционно нещо е трудно да се опише с думи. Лондончани умилително наричат кметството си яйчице. Но истината е, че отстрани то може да бъде оприличено на много неща - на наклонена купчина огромни монети, на гигантско яйце или краставица – нарязана на колелца и леко наклонени на една страна. И действително в основата диаметърът на сградата е по-малък, отколкото в средата, а горната й част е наклонена под ъгъл от 17 градуса. Това, според замисъла на архитекта, позволява да се намали значително повърхността на сградата и съответно да доведе до значителни икономии при потреблението на електроенергия. И още нещо кметството само осигурява охлаждането на въздуха – в него няма климатици – също и отоплението. Всичко това се постига благодарение на уникалния стъклен корпус. Вътре са разположени над 500 кабинета на лондонската администрация, естествено - и офисът на кмета. На площ от 18 000 кв. м е ситуирано едно напълно отворено пространство – вместо стени отделните работни места са отделени с прозрачни и полупрозрачни прегради.

Даже и стълбището е изградено от прозрачни панели. Покрай офисите в сградата са разположени и обществена библиотека, конферентни зали, ресторанти, изложбени зали, а на върха – и панорамна площадка, от която туристите и жителите на града могат да се полюбувате на впечатляващата гледка на Албиона. И на сградата – символ не само на архитектурния гений, но и на прозрачността на управлението на един град :)