Няма по-точно определение за едно от най-прекрасните места на планетата от всичко тече и постоянно се променя. Именно така може да се опише една от най-големите забележителности на тази латиноамериканска страна – националният парк Ленсойс Мараненсес. Всеки миг тук е различен, нищо в окръжаващия пейзаж не е статично – то се намира в постоянно движение, променя се, като същински калейдоскоп. Най-впечатляващи на територията на парка са белоснежните дюни, които достигат височина до 40 метра, и удивително красивите пресни езера с кристално чиста, чак неестествено изглеждаща вода. Царството на дюните се е разпростряло на площ от над седемдесет километра и заема площ от над 1000 кв. км. Учените твърдят, че те са дело на природните стихии и техен творец е вятърът, идващ от океана. А сред тях са накацали прозрачни езера, които са следствие от обилните валежи през дъждовния сезон, който е характерен за тия географски ширини. Съчетанието между двете природни творения е потресаващо красиво – искрящо сини и зелени езера на фона на светещите от белота пясъци. Дъждовният сезон обаче не просто пълни езерата със свежа вода, а и възражда живота по тия места. Към водата от всички посоки започват да прииждат птици, в езерата се появяват пъстроцветни рибки, събуждат се за нов живот и мангровите гори, които са гостоприемен дом на елени, каймани и златисти зайци и много други красиви горски видове. С идването на сушата обаче картината се променя съвсем – от декември до март, когато температурите достигат до почти 40 градуса, езерата частично пресъхват, а много от тях и съвсем изчезват заедно със своите обитатели – до следващия сезон на дъждовете. Учените и до ден днешен не могат да разгадаят къде отиват по време на сушата и откъде се появяват в началото на дъждовния сезон многочислените обитатели на водоемите. Но факт е, че с него идва и възраждащата се красота – струва си да се види.
Няма коментари:
Публикуване на коментар