Имам един любим български автор на криминални романи – Богомил Райнов. Та той има един роман, който се казва “Няма нищо по-хубаво от лошото време”. Започвам с това, защото днешният ми материал ще е за това, че когато навън вали, а на такива дъждовни дни пролетта е щедра, не е задължително да се затваряме вкъщи и да не търсим общуването с природата. Всички като че ли чакаме да изпече слънцето, за да тръгнем на екскурзии и разходки в планината. А истината е, че и лошото време си носи своето очарование – за някои даже по-голямо от слънчевото. Не бива да пропускаме уикендите, които синоптиците прогнозират като мрачни и дъждовни, защото няма нищо по-приятно от свежия мирис на гората след дъжд, от разходките сред тревата, накацана от дъждовни капки, от чистотата, която лъха от природата след всеки дъжд. Разбира се, ако синоптиците предричат дъжд няма как да тръгнем на поход в планината, някак не е разумно. Но какво ни пречи примерно да наемем вила в някой планински курортен комплекс, защо пък да не е Цигов чарк :), да се радваме на спокойствието и тишината, да се радваме на красивата дъждовна гледка на планината и да правим разходки, когато дъждът поспре. Защото пролетта и лятото са кратки, и макар и понякога дъждовни, са си за предпочитане пред зимата. Е, може да прекараме уикенда с книга в ръка на верандата на някоя вила в очакване на това, дъждът да спре. Но пак е по-добре от това да си стоим вкъщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар