Вила Бесика

Вила Бесика в Цигов чарк е поредното ми предложение. Щях да кажа за почивка, но всъщност тя си става прекрасно и за творческа работа. За планината като извор не само на житейска, но и на силна творческа енергия са писали не един и двама творци. От българските най-известен в това отношение е Вазов, в чиято поезия със сигурност няма да намерите и един ред, посветен на морето. Но за планината и за творческата сила, с която го дарява, има не просто стихотворения, а цели цикли. Е, не са за Родопа планина, ама съвсем нормално, ако си роден в лоното на Стара планина, да пишеш за нея, тоест за това, което познаваш най-добре и ти е най-близко. Но думата ми беше за творческия потенциал, с който те даряват красивите планински пейзажи, чистият въздух и просторът на планината. Та затова смятам, че уединени вилички от типа на вила Бесика – общият капацитет на вилата е 6 места – са идеално място за работа на творчески екипи. Знаете, екипната работа, особено когато е творческа и изисква генерирането на идеи, означава това: eкипът сяда на едно място и започват едни дълги обсъждания, предложения, доводи за, против, трудни и дълги работни часове, изстискващи голяма част от жизнената енергия на всеки един от екипа. И си мисля, че няма по-добър творчески допинг в такива случаи от чистия планински въздух, от творческата енергия, която дава планината. Та днес няма да ви предложа просто едно прекрасно място за почивка, а едно истински добро място – тихо, спокойно и енергийно - за раждане на идеи – вила Бесика.

Планината и Цигов чарк зареждат

Имам една теория, че хората се делят на такива, които обичат котки, и на такива, които обичат кучета. И още имам към теорията: на такива, които обичат морето, и такива, които обичат планината. Със сигурност няма да ви учудя, ако ви кажа, че от втората част на теорията аз съм от вторите – тия, които са безпаметно влюбени в красивите планински пейзажи. Не че не обичам морето. Харесва ми да се припичам под палещите лъчи на слънцето, да усещам морския бриз, кожата ми да изтръпва от соленото на морската вода. Но не мога да го сравня с енергията, която получавам в планината. Няма такова зареждане. Не случайно и един от всепризнатите класици на българската литература Иван Вазов, написал 20 тома и десетки стихосбирки, няма нито едно стихотворение, посветено на морето, всичките му пейзажни стихотворения са посветени единствено на планината – там той е получавал творческия си заряд. А кое е любимото ми кътче, иска ли питане – разбира се, Родопите и по-специално вилите около Цигов чарк. Прекрасно място, заредено с енергия и хубост, които трудно може да се намерят някъде другаде. Какво по-прекрасно усещане да легнеш по гръб на някоя от многото красиви полянки около Цигов чарк и просто да останеш с мислите си или пък да гледаш безкрайното синьо на небето. Какво по-хубаво от това пък, ако до тебе е любим човек и съпреживявате този прекрасен момент. Повярвайте ми няма друго място, където по-добре може да се заредите емоционално и физически от красивата природа около Цигов чарк. Ще кажете, че съм пристрастен – не крия, но съгласете се, че всяко пристрастие се крепи на сериозно основание. А основания в района – много:)