Имам една теория, че хората се делят на такива, които обичат котки, и на такива, които обичат кучета. И още имам към теорията: на такива, които обичат морето, и такива, които обичат планината. Със сигурност няма да ви учудя, ако ви кажа, че от втората част на теорията аз съм от вторите – тия, които са безпаметно влюбени в красивите планински пейзажи. Не че не обичам морето. Харесва ми да се припичам под палещите лъчи на слънцето, да усещам морския бриз, кожата ми да изтръпва от соленото на морската вода. Но не мога да го сравня с енергията, която получавам в планината. Няма такова зареждане. Не случайно и един от всепризнатите класици на българската литература Иван Вазов, написал 20 тома и десетки стихосбирки, няма нито едно стихотворение, посветено на морето, всичките му пейзажни стихотворения са посветени единствено на планината – там той е получавал творческия си заряд. А кое е любимото ми кътче, иска ли питане – разбира се, Родопите и по-специално вилите около Цигов чарк. Прекрасно място, заредено с енергия и хубост, които трудно може да се намерят някъде другаде. Какво по-прекрасно усещане да легнеш по гръб на някоя от многото красиви полянки около Цигов чарк и просто да останеш с мислите си или пък да гледаш безкрайното синьо на небето. Какво по-хубаво от това пък, ако до тебе е любим човек и съпреживявате този прекрасен момент. Повярвайте ми няма друго място, където по-добре може да се заредите емоционално и физически от красивата природа около Цигов чарк. Ще кажете, че съм пристрастен – не крия, но съгласете се, че всяко пристрастие се крепи на сериозно основание. А основания в района – много:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар