Почивка след лятото, как и къде?

Както има една приказка – човек има нужда от почивка след лятната почивка. Често се случва така, че за да угодим на семейството и децата, почти не успяваме да усетим лятната си почивка. Курортите по морето са шумни и приканват по-скоро към забавление, отколкото към активна почивка. Защото за такава е нужно усамотение, непривично на лятната шумотевица. Както много пъти съм ви казвала, моят избор за една такава почивка почти винаги са Родопите. Те са очарователни! Ако харесвате есента и цветовете й пък – тук направо ще се родите! Има стотици места, където бихте могли да се усамотите и да направите една приятна почивка сред природата. Ако сте от типа хора, които предпочитат природата, при правилното време има стотици страхотни места за палатка, като например Цигов чарк. Във Велинград пък ще откриете множество хотели, вили, къщи за гости, дори самостоятелни стаи под наем, където също бихте могли да отседнете. Градът е красив и е предпочитано място както за двойки, така и за семейни почивки. Аз самата често съм се убеждавала, че дори един уикенд в планината, дори една разходка, може да ме „рестартира“ от градския живот и да ме зареди с енергия. А на прага на зимата, това лично на мен ми се струва доста важно :) И както може би предполагате, вече съм решила къде да отскоча тази есен – в едно много приятно родопско селце – Дорково и едно красиво еко-селище, намиращо се там, от което и преди съм оставала много доволна. Пожелавам и на вас, ако решите да се отдалечите някъде от градския шум – да си прекарате страхотно, да отпочинете и да се подсилите!

Художествена галерия, изсечена в хребетите

Днес потегляме към Китай, за да посетим една изключително интересна изложба под открито небе със стотици хиляди старинни експонати, която няма аналог по света. Родината на скалните барелефи - така наричат стръмните склонове на хълмовете в китайския окръг Дацзу. Още през 7 век местните резбари, славещи се с майсторството си в целия район, слагат началото на тази удивителна скулптурна експозиция, изсечена в планината. А по-късно, в периода 10-13 в., на скалите Дацзу се появява уникален комплекс с повече от 50 000 скулптури на религиозна и светска тематика, разпръснати в цялата област – общо тези мини изложения наброяват 75. И това, което е най-интересно и необичайно – тук съвсем безпроблемно съжителстват статуи, отнасящи се към три различни учения – будизма, даоизма и конфуцианството. Майсторски направените фигури поразяват с изтънчената резба, с изискаността и красотата си. Като живи пред хората се явяват каменните божества – и лицата им изглеждат досущ като човешки. А разнообразието от сюжети е истинска илюстрация към летописите на живота в Китай в тези далечни времена. Най-известната фигура от всичките е Нирвана Шакямуни - 31-метровият Буда като че ли е полегнал за минута в скалната ниша и е заспал. Комплексът от каменни релефи се състои от четири части – в планините Бейшан, Наншан, Шименшам и комплексът на връх Баодиншан, от своя страна делящ се на два обекта, разположени в долините Дафоуан и Сяофоуан. В Бейшан покрай каменните статуи могат да се видят и повече от 100 000 йероглифа. Надписите започнали да се появяват още в края на 9 век, а били “дописани” по-късно - във втората половина на 12-ото столетие. Тези плочи с древни писания са не само удивителен образец на калиграфията, но и безценни исторически документи.

Куполът над скалата на Храмовия хълм

Когато се отвори дума за ислямските светини в Йерусалим, то първо се споменава третото по големина мюсюлманско светилище – джамията Ал Акса и след това разположената близо до нея Кубат ас Сахра. За втората ще говорим днес. Кубат ас Сахра е красив, изпълнен в сини тонове храм с яркожълт 34-метров купол с диаметър около 20 м., който толкова често показват по телевизионни репортажи, че мюсюлманите нерядко го бъркат с джамията на Омар. Куполът над скалата, както още наричат църквата, е построена през 691 г. при халиф Абд ал Малик на мястото на разрушения Йерусалимски храм и се намира в средата на архитектурния комплекс Харам ал Шариф, включващ и Ал Акса, която се е появила далеч по-рано – през 70 г. Куполът се извисява над окръжаващия пейзаж почти на 4 метра и от всички страни е заобиколен от ступи с аркади. Украсен изискано и богато декориран в зелени, сини и златисти тонове, които играят в украшенията от мозайки, мрамор, дърво, стъкло, керамика, в калиграфските надписи, съдържащи формулите на монотеизма и Корана. Градините, изобразени по стените, както и общата цветова хармония, трябвало да напомнят на молещите се за рая. А повтарящите се изображения на две корони – византийската и сасанидската – да символизират победата над двете империи – Византия и Персия. На фасадата в различни вариации е написана шахада – прослава на Аллах и на неговия Пророк Мохамед. А вътре в джамията се намира скалата, която е дала името на мястото – на нея, както гласи преданието, стоял ковчегът на завета, с който Мохамед се възнесъл на небето и с който започнало сътворението на света. Именно на тази скала Аврам бил на път да пожертва сина си Исак. Днес от цял свят към това свято място се стичат поклонници, за да видят с очите си отпечатък от краката на Мохамед и три косъма от брадата му.

Християнаският манастир в сърцето на Синайската пустиня

Египет, 1570 метра надморска височина, Синайският полуостров - в подножието на планината, носеща същото име, се намира най-древният християнски манастир, наречен в чест на една от най-известните мъченици – света Екатерина.

Основано още през 4 в., отначало мястото било посветено на Пресветата Богородица. Три века след полагането на основите му обаче на монасите се появило видение, в което им било казано да се качат на върха на планината Синай. Когато се стигнали горе, те намерили мощите на мъченицата – Екатерина била наказана заради отказа си да се отрече от християнската вяра, но след изпълнението на присъдата тялото й изчезнало. Така тя става патрон на храма.

За цялото време, през което е съществувала, светинята никога не е прекратявал своето действие, нито веднъж не е била разграбена, нападната или повредена. Мощните крепостни стени са построени в началото на 6 в. и стоят там и до ден днешен.

Освен с изключителната си виталност и старинност, мястото е уникално и представлява интерес за посетителите и с редица други неща.

На територията му расте така нареченият горящ храст, в чиито пламъци според преданието Бог е разговарял с Мойсей. Днес храстът се намира на високо и достъпът до него е силно ограничен – което обаче не пречи на най-ревностните поклонници да стигнат до него. В близост до растението има стена, между камъните на която вярващите оставят листчета със своите желания.

В очертанията на храмовия комплекс се намира и Кладенецът на Мойсей. Мястото, на което според Библията пророкът се среща със седемте дъщери на мадиамския свещеник. И днес кладенецът е жив и снабдява с вода храма.

Изключително впечатляваща е и библиотеката на манастира –  в нея има запазени изключително ценни ръкописи, твърди се, че по нищо не отстъпва на книгохранилищата на Ватикана.

В “Света Екатерина” се намират и някои от най-древните икони в света. 12 от тях се смятат за изключително стари и редки – изографисани с восъчни бои. От всичките 2000 икони само 150 са изложени и могат да бъдат видени от посетителите.

Новата библиотека на Египет

Кой и кога е изгорил знаменитата Александрийска библиотека, в която имало между 400 до 700 хиляди свитъка от папирус и където са работили Евклид, Архимед и други водещи учени на Античността, така и не станало известно. Единственото, което историците могат да твърдят със сигурност, е, че знаменитото книгохранилище е загинало в огъня заедно с безценните си съкровища.

2000 години по-късно обаче на мястото на едно от най-големите огнища на книжовността се появява библиотека Александрина. Съвременната сграда с нищо не напомня за славната си предшественичка. Тя е огромно футуристично здание, построено от стъкла, гранит и алуминий по проект на норвежки архитект. Строежът й е осъществен благодарение на чуждестранно финансиране и дарения, като и на отделените от правителството на Египет средства от държавния бюджет. Реализацията на мащабния проект струва над 220 милиона долара и отнема малко повече от десет години.

Сградата представлява наклонен към морето диск, част от който е скрит под водата – това дава възможност за борба с характерната за тези географски ширини повишена влажност на въздуха. Диаметърът на диска е цели 160 метра, а височината му - 32.

На облицованите с асуански гранит стени са изсечени графеми от 120 писмени системи, известни на човечеството.

Хранилището на библиотеката побира над 8 милиона книги – към момента те са само половин милион, сред тях и безценни арабски манускрипти.

Читалнята е с площ 70 хиляди кв. м, разположена е на 11 каскадни нива и побира 2000 души.

Има конферентна зала, три музея, планетариум, библиотека за хора с увредено зрение, за деца и юноши, художествени галерии и специализирано ателие, което се занимава с реставрация на ръкописи.

Пещерният манастир на Грузия

Веднъж млада грузинска девойка играела с чичо си в недостоен още манастир. Мъжът се разсеял само за миг и изгубил от погледа си девойката. Страхувайки се, че момичето ще се загуби в лабиринта от проходи, той го повикал. Отвътре се чул отговор: Ак вар, дзиа, което в превод от грузински значи: Аз съм тук, чичо.

Девойката се казвала Тамара, а пещерният манастир, в който според легендата тя не се изгубила, по заповед на грузинския владетел Георги Трети, бил кръстен Вардзиа.

900 метра е дължината на стръмните планини Ерушети – на точно толкова се е разпрострял и храмът. Параклиси, църкви, килии, бани, трапезарии, библиотека, хранилища – около 600 помещения са изсечени в скалите – на около петдесет метра дълбочина и осем етажа височина. Има водопровод, система за напояване, както и тайни входове – някои от които са оцелели и до днес.

Перлата на Вардзиа е храмът “Успение на Пресветата Богородица”, чиито изключително красиви фрески като че ли по чудо са оцелели. На една от тях може да се види легендарната царица Тамара заедно с баща си.

Това място обаче не е обикновено монашеско поселище, това е истински пещерен комплекс. Вкопан в стените в периода 1156—1205, в началото той изпълнява ролята на фортификационно съоръжение. Напълно скрита от погледите, крепостта е от огромно военно значение. През подземните входове грузинските воини можели изненадващо да се появят пред нахлулите в земите им неприятели.

Незадълго обаче мястото изпълнява тази изключително важна за сигурността на страната функция – при земетресението в Самцхе през 1283 година в реката под Ерушети пада 15-метров пласт от скалите и открива множество от помещенията, повече от половината комплекс е силно разрушен или напълно унищожен.

Възстановена малко по-късно, после пак срината от турците, обителта възкръсва за пореден път през 19 век. Оттогава до днес тя е едно от най-духовните места в Грузия и притегателен духовен център за туристи и поклонници от цял свят.

Руническите камъни в Йелинг – неми свидетели на хилядолетна история

Езичество и християнство. Едва ли ще ми повярвате, ако ви кажа, че има кътче, където тези две религии, винаги намиращи се в противоборство, живеят кротко и мирно една до друга, при това скрепени с фамилна връзка. Да, има и днес поемаме натам - в Дания, в едно малко селце, носещо името Йелинг, вече десет века стоят два рунически камъка – единият е езически, а другият – християнски. Точно по средата на две могили с плоски върхове е разположен големият каменен къс, висок почти два метра и половина и тежащ около 10 тона. На него е гравиран надпис, от който става ясно, че е поставен от крал Харалд, завоювал цяла Дания и Норвегия и въвел датчаните в новата религия, най-вероятно в чест на победата. Паметникът е посветен на родителите на славния владетел – баща му Горм и майка му Тира. На югозападната страна на скалния къс се намира и най-ранното в скандинавската история описание на Христос. Смята се, че този блок е установен на сегашното си място в периода 953 и 965 г. като своеобразно свидетелство за раждането на Дания. Не е известно с абсолютна точност къде е било първоначалното положение на другия - малкия рунически камък, датиран около 955 г. Днешното си положение той заема през 1630. Неговият надпис ни информира, че е поставен от крал Горм, който пък го посвещава на жена си Тира. Да, вероятно познахте героите от първия, това са родителите на Харалд и съвсем логично този артефакт, принадлежащ към един по-ранен период, е свидетелство за годините, предшестващи приемането на новата религия по тези ширини. Днес към това място с многовековни спомени се стичат хиляди туристи – не само защото могат да видят двата каменни блока, а защото тук е съхранен един уникален мост – мостът между традиционните скандинавски вярвания и това, което е дошло на тяхно място.