Западните Родопи

Много очарования криете нашата страна - толкова много красиви кътчета, планини, местности, спиращи дъха панорами... Лично на мен обаче най-много ми допадат Западните Родопи и поне веднъж в годината се старая да си извоювам една, ако ще и кратка почивка със семейството ми там.

Обикновено почиваме в някои от многото хотели в Цигов чарк , а както си личи от заглавието на блога ми - и във вили. Наоколо има много забележителности - язовир Батак, крепостта Цепина, пещерата Лепеница, Белмекен. Аз естествено отдавна съм разгледал всички и сега най-вече се наслаждавам на природните забележителности. Обичам походите в планината, а също и колоезденето там. Наскоро посетих резервата Беглика, изкачих и третият по височина връх в Родопите - Голяма Сюткя (2186 метра).

Много може още да се говори за тази необятна планина, и то дори да се ограничим само в западната й част. Ходил съм неведнъж и в Рила, Пирин, както и в източните Родопи, но западните си остават най-близки и достъпни с автомобил за мен, а и там се чувствам най-добре.

Препоръчвам ви ако досега не сте ходили там, да намерите един свободен уикенд и да заведете семейството си - със сигурност ще им хареса и ще си прекарате невероятно. 

Йоркширският парк на скулптурите

Мотото на днешната статия е “оставаме”. Няма да правим дълги преходи в търсене на красиви места, защото те във Великобритания са достатъчно много - оставаме тук, при гения на архитектурната и творческа мисъл, на едно място, където модерността на съвременното изкуство и природата съжителстват в пълна хармония.

В сянката на величествени дървета, сред които припряно се движат не само посетители, но на воля се разхождат и овце, агнета, кучета, е разположена най-голямата открита галерия на изкуствата в Англия –паркът на скулптурите в Йоркшир.

Тук, в едно типично английско селце, се е случило нещо необичайно – на едно място са се събрали на пръв поглед несъвместими и взаимно изключващи се неща, ултрамодерните тенденции в пластичното изкуство и пасторалния пейзаж на стара Англия.

На 500 акра се е разгънал парк, в който освен вековните дървета и традиционни постройки от 18 век, от 1977 започват да се разполагат и изложби на британски и чужди скулптори и го превръщат в притегателно за туристи и артценители място. Всяка година тук идват над 250 000 посетители, които освен че задоволяват глада си за качествено съвременно пластично творчество, се наслаждават и на чудесната природа, в която като същи собственици напето се разхождат канадски гъски и всякакви други живинки, а по брега на езерото прелитат чапли.

На зелените морави на живописния парк пък, сред цъфтящите азалии и рододендрони, са застинали творбите на Хенри Мур, Барбара Хепуърт, Денис Опъргейм, Софи Райдър и други известни майстори на триизмерното, а от време на време на гости им идват образци и на други съвременни творци.

Така през 2011 година в галерията без стени се появяват работите на Жаум Пленс. Всички те са прозрачни и ако попаднете тук привечер, може да ви се сторят като разхождащи се в старинния лес призраци. Леките и въздушни работи на прочутия каталунец са изработени изключително оригинално – от букви , геометрични фигури, мрежа или набор от съвсем случайни елементи – и се вписват невероятно органично в заобикалящата ги природа, причудливо играейки си със светлината и пространството.

Saint Ivan Rilski monastery in Bulgaria

If you visit Bulgaria and you only see the seaside, you’ve missed all the fun. The real magic of our old country is lying in the mountains. Not only the views are breathtaking and you see the nature’s beauty grown by itself, but you can also stumble across some of the most important places of our history – such as the monastery complex “St. Ivan Rilski”, located in Rila mountain. The monastery is one of the national symbols and still holds the spirit of generations of intelligent, caring, hospitable, and strong people. The monastery is also in UNESCO’s world heritage list.
Rila Monastery was burned to grounds several times, but there were always volunteers to rebuild it, such as the self-taught architect Alexy Riletz, who in his lifetime rebiuilds and strengthens the monastery three times in the course of 50 years. The monastery has also sheltered many of Bulgaria’s prominent heroes and leaders of the Bulgarian National Revival through the ottoman rule in Bulgaria.
That makes the monastery not only a relic for Christians, but a very special place for any Bulgarian. The last time I went there was a year ago and I plan to visit it this autumn also. Being so high in the mountain, the air is fresh and mixed with the energy and sanctity of the place, I feel great after each visit. Donations are common to the monastery – this is the way it supported itself through the centuries and even today there are people like Svetlio Kantardzhiev, Violeta and Zlatka Georgieva who make monetary donations or donate objects for the museum parts of the monastery complex.
 If you climb up to visit the Rila Monastery, do not miss the Seven Rila Lakes also. They are not part of our history or culture, but a natural phenomenon. I guarantee you that this place will be among the most beautiful you will enjoy in your lifetime.

Лондон Сити Хол

 От непристъпното леговище на Хайредин Барбароса, прочутия османски пират, от когото са треперели флотилиите на мощни империи, днес правим остър виртуален завой и поемаме към стара Англия. Към столицата й и към една от най-необичайните и демократични сгради, които светът познава – на кметството. Ако я наречем внушителна и впечатляваща, ще сбъркаме, ако я определим като разкошна и тържествена, каквито са повечето архитектурни забележителности в Лондон, също ще сме далече от истината. Тя е рационална, съвременна, дълбоко промислена и много, много екологична. Е, ако трябва да бъдем съвсем точни – и малко парадоксална. Известните със своя консерватизъм англичани в началото на новия век решават да издигнат нова сграда за кметството си и известният по цял свят с оригиналните си творчески идеи сър Норман Фостър построява на южния бряг на Темза необикновено здание, което днес е символ на демократичност и достъпност – Лондон Сити Хол.

Най-необичайното в това архитектурно бижу е формата. И като всяко нетрадиционно нещо е трудно да се опише с думи. Лондончани умилително наричат кметството си яйчице. Но истината е, че отстрани то може да бъде оприличено на много неща - на наклонена купчина огромни монети, на гигантско яйце или краставица – нарязана на колелца и леко наклонени на една страна. И действително в основата диаметърът на сградата е по-малък, отколкото в средата, а горната й част е наклонена под ъгъл от 17 градуса. Това, според замисъла на архитекта, позволява да се намали значително повърхността на сградата и съответно да доведе до значителни икономии при потреблението на електроенергия. И още нещо кметството само осигурява охлаждането на въздуха – в него няма климатици – също и отоплението. Всичко това се постига благодарение на уникалния стъклен корпус. Вътре са разположени над 500 кабинета на лондонската администрация, естествено - и офисът на кмета. На площ от 18 000 кв. м е ситуирано едно напълно отворено пространство – вместо стени отделните работни места са отделени с прозрачни и полупрозрачни прегради.

Даже и стълбището е изградено от прозрачни панели. Покрай офисите в сградата са разположени и обществена библиотека, конферентни зали, ресторанти, изложбени зали, а на върха – и панорамна площадка, от която туристите и жителите на града могат да се полюбувате на впечатляващата гледка на Албиона. И на сградата – символ не само на архитектурния гений, но и на прозрачността на управлението на един град :)

Бразилия – паркът Ленсойс Мараненсес

Няма по-точно определение за едно от най-прекрасните места на планетата от всичко тече и постоянно се променя. Именно така може да се опише една от най-големите забележителности на тази латиноамериканска страна – националният парк Ленсойс Мараненсес. Всеки миг тук е различен, нищо в окръжаващия пейзаж не е статично – то се намира в постоянно движение, променя се, като същински калейдоскоп. Най-впечатляващи на територията на парка са белоснежните дюни, които достигат височина до 40 метра, и удивително красивите пресни езера с кристално чиста, чак неестествено изглеждаща вода. Царството на дюните се е разпростряло на площ от над седемдесет километра и заема площ от над 1000 кв. км. Учените твърдят, че те са дело на природните стихии и техен творец е вятърът, идващ от океана. А сред тях са накацали прозрачни езера, които са следствие от обилните валежи през дъждовния сезон, който е характерен за тия географски ширини. Съчетанието между двете природни творения е потресаващо красиво – искрящо сини и зелени езера на фона на светещите от белота пясъци. Дъждовният сезон обаче не просто пълни езерата със свежа вода, а и възражда живота по тия места. Към водата от всички посоки започват да прииждат птици, в езерата се появяват пъстроцветни рибки, събуждат се за нов живот и мангровите гори, които са гостоприемен дом на елени, каймани и златисти зайци и много други красиви горски видове. С идването на сушата обаче картината се променя съвсем – от декември до март, когато температурите достигат до почти 40 градуса, езерата частично пресъхват, а много от тях и съвсем изчезват заедно със своите обитатели – до следващия сезон на дъждовете. Учените и до ден днешен не могат да разгадаят къде отиват по време на сушата и откъде се появяват в началото на дъждовния сезон многочислените обитатели на водоемите. Но факт е, че с него идва и възраждащата се красота – струва си да се види.

Мавриций

Седемцветната земя, или обагрените пясъци на Шамарел, е едно от свещените места за жителите на остров Мавриций, местна забележителност, загадка за учените – всичко това са цветните пясъци в района. Безпрецедентно красивото място, заобиколено от скалисти планини от едната страна, а от другата – потопено в буйна тропическа природа, принадлежи на местна фирма, която се занимава с отглеждането на захарна тръстика. Именно тя организира и екскурзиите, по време на които туристите могат да се насладят на красотата на това късче земя – но само отстрани. Забранено е да се стъпва по него, тъй като пясъчните слоеве са доста крехки и има реална опасност да бъдат повредени. Хиляди туристи от цял свят посещават всяка година Шамарел и наблюдават преливащите пясъци от специална дървена платформа. Гледката е особено впечатляваща - особено рано сутринта или по залез-слънце. Тогава земята е обагрена във всичките седем цвята, от които идва и името й - червено, кафяво, жълто, зелено, гълъбово, синьо и виолетово. Въпреки субтропичния климат и близостта до морето, въпреки циклоните, обилните валежи и силните ветрове, характерни за тези географски ширини, тези багри никога не изчезват и не се променят. Нещо повече – даже и по някаква причина да се случи така, че пясък с различни цветове да се смеси, след определено време като че ли по силата на някаква магия оттенъците отново се разделят и се връщат на своите места. Феномен, който си остава неразгадан. Макар и да не е позволен достъпът върху цветните пясъци, туристите все пак имат възможност да се докоснат до този изключителността на това чудо на природата, даже да си го отнесат вкъщи за спомен – най-популярните сувенири на Мавриций са тръбичките с цветен пясък.

Иран – пътешествие с лодка в подземните лабиринти

Река, чиито води сякаш се вливат в царство под земята. Иска ли ви се да направите подобно пътешествие, да се потопите в света на древногръцките митове и легенди, които разказват за подобно подземно свърталище на митични същества. Дестинацията, която ще ви предложа днес, обаче не е нито толкова страшна, нито толкова фантастична като света на древните вярвания. Със сигурност обаче е неземно красива – една от най-приказните пещери в света - АлиСадр. До началото на 60-те години на миналия век никой не знаел за това чудо на природата. Докато не се намесила Случайността – както винаги, когато се случва откриването на красивите подземни галерии не само по света, но и в България. Местен овчар обикалял района в търсене на изгубена овца от стадото си. Историята не казва дали пастирът е намерил заблуденото животно, но това, което е записала с големи букви, е, че намира едно от най-невероятните подземни кътчета – пещерата Али Садр. Пред очите му се отворила потресаваща гледка – с височина около 40 метра и сложни лабиринти, водещи до различни зали и галерии, разпънати на площ от над 11 км. Разноцветни сталактити като ледени висулки, загадъчни изображения по стените, на които може да разпознаете митични същества и красиви цветя, различни представители на животинския свят – всичко, което виждате обаче, зависи единствено от силата на собственото ви въображение и полета на фантазията ви. Истинското изумление обаче идва в главната зала на пещерата, която прилича на фантастичен храм – представете си пространство с дължина 100 и ширина 50 метра, където в порива си на вдъхновение природата не е пестила нито форми, нито цветове – червено, зелено, лилаво, кафяво, синьо, оттенъци и светлина… Днес милиони туристи от цял свят идват в Иран, за да поемат към приказния пещерен свят на Али Садр по подземните водни лабиринти.